1997ма или 98ма година, обичайната тълпичка рошави и изсулени хлапета на по седемнадесет, нешо като хипита , грънджари и кораджии ама не точно ... в обичайния осмърдян евтин "клуб". Ухилени и разлигавени, пиехме няква гадост , облак ли беше ? Сещам се, че имаше някакво събитие в града или празник, защото беше фраш с народ , тамън повод да се изшием както си трябва. Имаше много хора , и от други градове непознати. Някак си към нас се присламчи един доста по- възръстен ... няма да забравя образа , но трудно ще ви го опиша. Нещо като металист, ама не съвсем , висок , дръглест , имаше към 100 косъма, ама те си висяха доста под раменете. Нещо като Мерилин Менсън, който няма нужда от шарените си искрящи контактни лещи защото погледа и вида му , въздействаха много и без тях. Не говореше много. Нямаше много неща. Имаше образ на дух. Беше учтив и го почерпихме от нашия облак и от червеният средец. Малко по- малко го разприказвахме, може би го хвана облака и се поутпусна. Няма да забравя нервността му. От дума на дума , разбра , че аз и Евгени сме деца на военни от ВВС, и тогава ни разказа за инцидента си. Беше му много тежко , от време на време засичаше , виждахме как гърлото му се пълни с буци , които много трудно преглъщаше към гърдите си . Няма да го цитирам точно , в последните си думи беше почти сринат и пред разплакване , момичета от компанията бяха зяпнали с едно "авъййй" което ми се струваше, че няма да спре скоро. Ето и накратко историята :

     Преди доста години , когато е бил в казармата, на учение , някъв там - старшина или сержант на взвод , си грабнал хората и бегом към по-предни позиции.... това е всред трясък , експлозии, дим и пушек. Нашият герой бил свързочник , със скромните си има няма шейсет килограма, трябвало да отнесе доста повече багаж до заветната предна позиция, отколкото картечаря на взвода например. И изостанал , тежко му било и нямало как да насмогне. Командирчето му, си настанил хората в някъв окоп ли , долчинка ли - аве на позицията която той си харесал. От всичките няколкохиляди участници в учението, взвода на нашият герой е бил в най- предни позиции, първи в атаката - юнаци. След като си прикрил хората , командира на взвода се върнал да рита радиста , за да побърза. Описа ми точно как между добре мотивиращите удари с шомпъл по каската, е видял едно СУ-25 да разклаща леко крила и да пуска бомба точно в средата на взвода. Оцеляват само той и командира на взвода, Жертвите са над двадесет......

    След това млъкна за доста дълго време и беше наистина разстроен. Нелепо се чудихме как да разведрим ситуацията и него самия. Звучи ви като на филм , обаче не е . Такива събития наистина са се случили. Аз знаех за инцидента доста преди това, Познавам пилота на самолета. Израстнал съм пред очите му , израстнал съм  с дъщеря му и сина му. Висок 180см , рус и сенеок , невероятен добряк, с много весела и приятна съпруга. Той повече никога не полетя , макар и да не беше виновен. Той е трябвало да улучи точно това място. И го е улучил , показвайки на цялата нация, че може и,че ще я защитава на всяка цена. Уличил е , само че там не е трябвало да има пехота ... съвестта му го съсипа , остана му за цял живот...

    Представете си какво му е на командира на взвода.. само малко да се почетка на лейтинанта ... неговите хора са първи в атаката ... само да не беше тая бомба.

    С течение на годините се запознах с доста хора който са воювали малки или много. Много опит във войната бе натрупал Багера от Стрелча. Няма да ви разказвам за неговото поведение и вид...смачкан образ, неприятен. Бил е наемник, не е пропускал конфликт последните десетилетия. Воюва за който му плаща . С него се засичахме по пейките на морето. Той е брутално пиянде, Няколко години наред го карах да ми разкаже някоя история и той все мълчеше. На третия или четвъртия ден от един петдневен запой , ми я разказа. За тия пет дена той не мигна , когато еднолитровата водка савой свършеше , отиваше за нов литър. Разказа ми, как наблизо паднала един снаряд и от посоката се разнесли крясъци на умиращи хора .Отишъл да помогне с каквото може ,намерил една дупка с две 20-22 годишни келемета, на колкото е бил и той , разкъсани и размятани навсякъде. За едното момче е било късно вече , на другото му събрал червата и го нарамил да търси лекар.  Ей тоя снаряд , и тия осем километра на мъкнене на една стенеща топка черва променят живота му за винаги ... пленяват го за няколко месеца, конфликта е разрешен и той е освободен за да изпие всичката водка на света,  каквото и да му коства това..След това станал скинар , ама не точно. По- скоро нешо като клошар. Можете да го видите в докторската градинка , или на баба яга ... показа ми и някоя друга дупка по него, наболяваха го непрекъснато.  

      Багерчето е най- тежкият случай , който познавам, но той и доста е воювал. В казармата се запознах с двама старшини участвали в камбоджанските контингенти. И двамата бяха страшни пияници. Не знам дали защото бяха старшини бяха пияници или защото бяха станали свидетели над кърваво нападение над лагера им. Някой си там закачил нещо нечия камбоджанска щерка , и ония малките люти идиоти нарамили калашниците и пръснали цялата база. През ноща , след обилен банкет... Хубав живот са си живяли там . За 8 долара си наемали една жена да им чисти пере и готви, за 15 си наемали друга да им топли едната работа там...  По техни думи жените се чукали за една кока кола.  Само дето врагът се появил и им развалил неспирното преазненство... Хвърчали бараки, хората падали като мухи, камбоджанките направо се пръскали като свръх пуканки докато тичали панически насам натам ..... За една битка и двамата бяха дамгосани за цял живот. Единият беше приятен човек, мек топъл , по- възрастен, попийваше си и ми разправяше. По- младия, като си пийнеше на обяд две големи ракии, ставаше мрачен и неприветлив, очите му смразяваха. Бяха ужасно сини , с много кървясало отстрани и много празни....

   Аз малко се поотплеснах, трябваше да си говорим на романтични теми. А да, сетих се- фейсбук. Покрай едно от многобройните ми хобита се запознах с много "милитарианчета" . По цял ден постват на стените си едни тактикуул работи , едни камуфлирани войници, едни снайпери ... въртолети. Единия льолю, по три пъти на ден постваше снимки на някви частни войници , блекуотър и подобни. Едни нацепени , мощни брадясали батки с автомати и бронебойни жилетки. Влюбен ли е в тях , иска като порастне да стане като тях ли. Сганта преситена от сганта , обучаваща още по- голяма сган. Частните армии са съставени от най- големите издънки , неиздържали в редовната армия и истинския живот. И правят и най- големите издънки. Досега не се е случила мисия с която една военна частна компания да може да се похвали. Знам , че изглеждат страхотно на снимки , особенно докато още не са обгорени и влачени зад някой очукан , смачкан арабски пикап. Да не споменавам как заради ей такива манекени , българската армия загуби едно ми-17 и шест човека военнослужещи...  дадоха го за 30секунди по новините, набързо- набързо , смениха министърчето да не се оклепа и ... 

   И аз имах една такава романтична представа.Тичам аз с една дълга картечница , и от преде ми ония правят салта и  падат с пируети. Спирам на място , щото са ме обградили и почвам да крещя и да въртя картечницата навсякъде. А те се мятат ли мятат , салта и пируети.и през цялото време говоря едни дълбоко смислени работи.
      - контакт, делта лима , алфа фокстрот, роджър дат!!!-  Свършвам си двайсете ленти с по двеста патрона и от нямане на къде почвам да мятам гранати , и ония изхвърчат на десетки метри с едни салта и викове. После за разнообразие , вадя двата огромни патлака и почвам да скачам и да стрелям , плонж на една страна и пистолетите гърмят ... и тоя път ония падат само с пируети, без да правят салта и да фърчат ...., ми с пистолетите съм все пак!!! И през цялото време викам едни "лими", едни "танго", едно "зулу"... Накрая измъквам една дългокрака брюнетка (мисля че е по добре да е полугола) изпод развалините и тя казва :
    -защо се забави толкова ?- или ..
    -слава богу , че се появи .- и в тоя момент каца един хеликоптер. От него излиза един генерал , гърдите му са като 200 литров варел, накичени с лентички , медали ... с гранитено изражение ме потупва одобряващо по рамото ......
         .... и аз съм ебати пичаааааа !!!!!.....

   Обаче, един път инцидентно отидох да играя ейрсофт - военно симулативна игра. С ужас разбрах , че всеки път като вляза в бойните действия , имам към 25- 30 секунди живот !!!! 
 
    Мили ми милитъри маниячета, разберете , да събираш собствените си или чужди черва по време на война , не е като да играете airsoft. Вий и толкова го играете де . И това да си тактикуул туй унуй, не е това, което вие си представяте. Моля прочетете внимателно значението на думата, и спрете да вярвате на търгашите който я ползват с маркетингова цел, за да ви продадът "тактикуул" химикалка например, за 40 евро...
Разберете , няма неща като "тактически рапел",  "тактическа ръкохватка" , тактическа жилетка, "тактическо бъги", "тактическа химикалка". Има тактическо поведение, тактически средства и тактически действия. Те не се продават на щандовете , и вие не можете да си ги купите.

на бойното поле няма положителни герои.