вървейки в тъмното , с качулката на главата, тапите в ушите , настръхвам от всяка смяна на саундтрака ....към  еднственият осветен вход на улицата ...влизане на бързо , ключове - ключадържатели ... всичко ме боли ....
        .... вече съм в къщи , у нас .... седнал на дивана дишам тежко,облегнат дълбоко хлътнал в него като в облак ,  с качулата на главата, тапите в ушите , дишам тежко с облекчение ... всичко ме боли - не и душата... чувствам се като новородено ....
.... мисля да не махам тапите докато не се появи някой да ме събуди , и да ме отвлече от това мъгливо състояние , дължащо се на двама човека , малко бензин , малко демони от преди 10-15 години ...
.... загасям лампите , и лягам със дрехите , с тапите , не зключвам с надеждата по- рано да ме разбутат и да чуя глас на човек от близо ... заспивам с последният бензин и последната цигара за днес..... лека нощ
    утре на нова сметка --- всичката болка , всичките недоразбрани , недоизказани нечисти и грешни взаимоотношения , лишени от капка откровение и истинност... нов напън , ново усилие , нова болка , да видим къде тоя път .... чувствам се като боксьор с ежедневни участия , когото много малко хора могат да утешат и умирят... гледам в тъмното , опитвам се да мисля и се отказвам , искам само звука от тапите , без нищо друго ... не искам да си спомням,  не искам да мисля за напред , искам да е тъмно и празно ....  не усещащам дивана на който съм легнал като в облак  ... песен след песен...